
013 / 07.04.2025
ОТ МРЕЖАТА ГОВОРИ ЍНТЕРНЕТ
ГОВОРИ МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
с маргарита доровска
Studio Grand Chelsea, NY 2024
Aбонирайте се, за да получавате известия за нови епизоди

There you are, Bulgarian Pavilion, Spazio Rava, La Biennale di Venezia 2022, Photo Lisa Rastl
„Създаването на свят не е лесна работа” – Ирина Баткова, куратор на Българския павилион на Венецианското биенале през 2022, с проектът на Михаил Михайлов „Ето къде си“ – извадка от пилотния ни епизод в разговор с двамата, няколко дни преди откриването на 22.04.2022. Преди да продължите към дъждовния и мрачен ден в Париж, където Маргарита Доровска и Михаил Михайлов пият кафе, ядат безглутенови сладкиши и си говорят за същината на изкуството му, чуйте ”началото” на: https://www.govoriartist.at/000

Започваме разговора с небрежно подчертаване на международния характер в творческия път на Мишо: 2024 художникът посвещава на резиденцията ISCP (International Studio & Curatorial Program) в Ню Йорк, която включва ексклузивен апартамент на 20-ти етаж в Челси, Манхатън, ателие и достъп до широка мрежа от артисти, куратори и въвлечени в екосистемата на изкуството нови за него лица. От общо 4 месеца и половина прекарва 2 в изследване, попиване и вникване в средата – “целта не е да продуцираш, а да се свържеш и инспирираш от града за нови идеи”. Сред ефервесцентната динамика и безкрайните възможности на Ню Йорк, вдъхновението му “капва” на главата през течащия таван в ателието, където работи. Резултатът е освен поредно потвърждение, че обича да се занимава с дефекти на архитектурата, и инсталация, която пренасочва теча към входа на институцията. Ден по-късно получава имейл, в който „му забраняват да капе на главите на хората” и работата така и не се представя пред публика. Сигурно е случайност, че по същото време в сградата има среща на спонсорите на ISCP.
Studio Grand Chelsea, NY 2024
„Моите работи винаги са някакъв вид интервенция, която рано или късно излиза наяве; независимо дали хората искат да я видят или не, дали се опитват да я забранят, тя става ясна, защото винаги гъделичка точно там, където не трябва. Когато се опитваш да скриеш нещо, то напук пък излиза наяве.”

Работата с пространството е неизменно важна част от творческия му процес. Припомняме си “една от любимите му изложби” във Водната кула (Plus 359 Gallery) през 2021, Self-Brainwashing, първа след Covid-19 и свързана с тематиката на Пандемията. Не можем да пипаме неща, да ходим на места, главите ни са пълни със свръх информация за имунизации и болести, а изложбата се опитва да измие черното петно, насадено в мозъците ни, или поне кани всеки да си го почисти сам. Обича и с много интерес работи ситуативно в пространството, като коментира с усмивка как “това което виждам в инстаграм поне е, че много хора работят така и.. много хубави изложби стават там, всеки път е преобразено с респект и наблюдение”. Наскоро посещава Соломон Р. Гугенхайм, Ню Йорк, и с приятен спомен от инсталациите във Водната кула и асоциация към куполното пространство, си пожелава изложба и там някой ден (дай Боже, смее се).
Self-brainwashing, exhibition view, +359Gallery, Sofia

В Plus 359 Gallery се провежда за първи път и пърформанса Self-Brainwashing, който впоследствие развива с участници, хореография и звук, и представя на Венецианското биенале, във Велико Търново по време на фестивал „48 часа Варуша юг”, а при записването на епизода планира участие и във Сан Франциско – понастоящем реализирано.

Self-brainwashing#2, performative intervention, Ca Foscari University of Venice 2022, Kristian Markov

Self-brainwashing#3, TAM, Veliko Tarnovo, 2023, Rossen Uzunov

Self-brainwashing, Installation, Minnesota Street Project Foundation and re.riddle, San Francisco 2025, Nordlys Photography

Изложбата в Кулата Михаил посочва и като причина за серията скулптури Self-Brainwasher – различни изхвърлени, ненужни и намерени по улиците предмети, които облича със специфичния за работата си още от далечната 2006 бял плат „Тайвек”. Мултифункционална материя за шиене на работни гащеризони, опаковка на произведения в музеите и, очевидно, създаване на изкуство. Играта с плата започва в началото на кариерата му във Виена, с интервенции в публичното пространство, които не винаги са легални, но с камуфлажа на белия работнически гащеризон можеш да останеш незабелязан. В разговора споменава, че го използва също за инсталации („Head-Spacing”) и пърформанси („Tap and Touch White Cube”).
„Self-Brainwasher” е както серия от абстрактни бели платна за проекция „на това, което ти е в главата”, така и вид трансформация на неговото тяло; дали е продължение, усилване, или препятствие, зависи от вас. Скулптури, които много искаш да пипнеш, с дупки, израстъци и абсолютна липса на преднамерен сценарий при взаимодействие с тях. „Всеки сам да си намери коя част от тялото да си навре в тази дупка (смее се)”

Tap and touch white cube, intervention in public space, Bern 2017 © Michail Michailov

Headspacing#1, performative installation, k48, Vienna 2018

„Най-важното условие за създаването на изкуство е да те накара да се раздвижиш. Когато разглеждам изложба, виждайки едно произведение си задавам единствено въпроса „Това прави ли нещо с мен, или не?” Независимо какви емоции предизвиква в мен, положителни или негативни, дори да ме дразни, значи има смисъл. Същият въпрос задавам и на себе си за всяка моя работа.”
Video still from just keep on going#14, video 7min, loop, 2021 © Michail Michailov

На въпроса как започва да се занимава с изкуство, Михаил отговаря: „Честно казано не мисля, че съм имал съзнателен процес, даже стана малко погрешка“. Грешката включва паралелка със засилено изучаване на математика, баба, която винаги е виждала в него творческа личност и един паметен ден във Великотърновско училище. Ще ви оставим да наместите пъзела сами. Как стига до паралелно изучаване на живопис във ФИИ, Велико Търново и история на изкуството във Виенския университет, кои са важните учители в живота му и кога намира собствения си език, чуйте в епизод 013.
Няма художници, с които би си поговорил напред или назад във времето, предпочита да си говори с Господ. Докато работи слуша меланхолична и депресивна музика, която го сваля на земята. Би направил корица на новия албум на Björk.
Текст: Илина Пенева
Отново имаме лимитирана серия - две фотографии от госта на 13 епизод, всяка в тираж от 50 броя, които ще откриете в магазина на Говори Интернет.
Михаил Михайлов, Self-brainwashing#2_2, 2021, фотография от едноименния пърформанс, c-print върху дибонд, мат ламинат, 40х60cm, фотография на Кристиян Марков
Михаил Михайлов, Self-brainwashing#2_3, 2021, фотография от едноименния пърформанс, c-print върху дибонд, мат ламинат, 40х60cm, фотография на Кристиян Марков

Защо правим лимитирани издания?
На първо място, вярваме, че пазарът на изкуство трябва да бъде по-достъпен. Тиражните произведения са един от начините това да се случи – да притежаваш съвременно изкуство, да подкрепиш артист и да не се разделяш с непосилна сума пари. Второ, нашата цел с този подкаст е не само да забавляваме, но и да свалим бариерите пред съвременното изкуство. Искаме да ви убедим, че то е разбираемо и достъпно за всеки, който носи в себе си поне зрънце визуално любопитство и културен интерес. Трето, живеем сред образи и имаме нужда от смислени такива. Вместо да избирате анонимни принтове от голяма шведска мебелна верига, може да си подарите произведение на артист, който вече познавате от подкаста и, надяваме се, сте харесали неговата или нейната компания.
И не на последно място – приходите от лимитираните издания подкрепят Говори артистът. След като приспаднем производствените разходи (обикновено печат), останалата сума се разделя поравно – половината отива при автора, а другата – за подкаста.
ПРОДУЦЕНТИ
СЪФИНАНСИРАНЕ