Интерес към изкуството развива едновременно като осмокласник в пловдивския Строителен техникум и като таен почитател на художниците около Джумаята. Изгарящото желание да се навърта около тях води до хитрата идея на 14-годишния Ясен да шие кукли и да ги продава там. И така с подръчни материали, с куфара и с куклите, закачени на карфички, всяка събота и неделя попада в творческа среда и неусетно вече се занимава с изкуство. В техникума започва да рисува по-често с туш, развива афинитет към графиката и „изненадващо” осъзнава, че май геодезията не е неговото нещо.

В подходящ момент леля му загрижено го пита какво планира да прави с живота си след завършването. Колко необходима класика. По това време за първи път се появява специалност „Анимация” в Нов Български университет и след успешно преминати изпити и подкрепа от преподаватели, Ясен е записан да учи там. Но се оказва, че анимацията е трудоемка работа. „В началото нямаше компютри, всяко движение на героя се рисуваше поотделно. Появиха се в последствие, но дори професорите не се ориентираха добре какво се случва, какво остава за студентите.” Казва, че би се занимавал с режисура, сценография, драматургия и измисляне на герои, но не и с тромавия процес да рисува всеки отделен кадър. Не можем да го виним. Четирите години в университета изкарва с желание, дори взема една допълнително, но така и не се явява на изпитите, за да завърши.