Греди открива рисуването на четири в родния си град Плевен. За призванието настоява, че то е това, което никой не те кара да правиш, влече те, доставя ти удоволствие и не оставя място за друг избор. Проследявайки пътя и на двамата, Милев отбелязва, че дори коловозът да е предопределен в друга посока, призванието си намира начин да те накара да кривнеш и да се върнеш при себе си. Греди очевидно е упорит - проправя си пътя през учене на зъботехника в София, стенопис във Велико Търново, кратко завръщане в Плевен, преди да се установи окончателно в София и всеки от тези избори е подчинен единствено на това да има време и място да рисува.  

Живописта на Греди тръгва от рисунката, отбелязва Милев. Рисунката е мисловен инструмент, с който той подрежда визуалното си поле, есенцията на световете, които е пропътувал и ценностите, които е извлякъл от тях. Силата на Греди е в това, да изобрази нещата, които мнозина ще пропуснат да видят – стичането на капки дъжд, пролетно клонче, движението на една люлка. И именно в изобразяването на онова, което е дадено на всички ни, но е останало неразпознато от повечето, платната му остават съвършено интимни, без значение от размера им. Те са чудесна възможност за упражнение на окото в близко и далечно гледане, във взиране и примижаване – умение съвършено потребно във всяко пътуване.

Фотографиите на произведенията са на Александър Нишков и Цветослав Мирчев.

Можете да следите Греди Асса във фейсбук и на сайта му www.greddyassa.com